АЛБЕНА

От Йордан Йовков

Сценичен вариант и режисура Делян Илиев

Костюмография Елена Иванова и Стефана Илиева (асистент)

Музика Мира Искърова

Участват: Божана Мановска, Асен Левов, Борис Хаджийски, Боряна Иванова, Димитър Димитров, Димитър Мартинов, Васил Читанов, Искра Йосифова, Мариан Бозуков, Никола Орешков, Преслава Георгиева, Миряна Найденова, Румен Митев и Стефка Барбудова

Албена, образ на жена – древна, изкусителна – преброжда мъжките сънища, тревожи ги. Албена – грешница и жертва или жена влюбена. Прекосяващи времето Албени, винаги за да се опълчат на порядки, неумолими традиции, да разкъсат стегите на социални предразсъдъци и да заплатят с живота си.

Режисьорът Делян Илиев и екипът на Смолянския театър ни затварят в застиналото село на битието ни и някак нежно и поетично търсят прошка за своята Албена.

„Селото на нашия живот създава Албена след Албена. След всяко съзидание обаче то трябва да почне да я съди и да ѝ се възхищава едновременно, съвсем по фарисейски. Когато не я виждат, я хулят; когато я виждат, я боготворят. Самото ѝ физическо присъствие има чудодеен ефект върху тях. Албена е енергия, от която имаме нужда. И като всяка енергия, тя не може да изчезне, трябва да се пренасочва отново и отново.

Албените са изкушение за селото на живота. Изкушение за добро и красиво в едно, за нравствения идеал – калокагатия. Това е и гравитацията към непознатото. Защото е непознато, искат да я убият с камъни. Защото са се поддали на изкушението, искат да я спасят. А бумтенето на метафизическия часовник-воденица отмерва изтичащото време до следващия цикъл, до следващата Албена.“

Делян Илиев (режисьор)