Белегът е една от партитурите към бъдещето. Прелюдия към капка
вечност. Несбъдната версия на приливите и теченията в сълзата ни.
Недоносената есен в усмивката ни. Или просто резен от жалките ни
планове за безсмъртие. Утопия, в която сме се скрили. Белегът е
отломък от нашето его. Огледало, в което лицата ни са девствени,
съвършени, но и безсмислени. Празничен пристъп на отчаяние и
сюрреалистичен оптимизъм. Резистентна илюзия, че ни е имало, че
ще ни има. Последната велика илюзия, че спомените са пепел, а не
настояще. Белегът е процеп, през който търсим ежечасно,
денонощно неизказаните си сънища, заглъхналите рими, ехото от
провалите ни, от епилираните мечти, от ветровете, които понякога
заключваме в стая. Той е всичко онова, което сме ние – след себе
си. Елегия на самите себе си. Авансцената на самите себе си.
Белегът е несъвършенството, в което дишаме, сънуваме, роптаем,
крещим до синьо. Драскотината на всичките ни поводи, мълчания,
прелюдии, сказания и еманации. Пътеводна диря в личната ни
археология, география. Контражурът на всичките ни тъги,
безпомощност. Процеп от небе и скреж, пред които осъзнаваме, че
ни е имало, че нещо сме оставили.
„Сцена на кръстопът“ е белег, кървящ в своята епичност, прелест,
празничност. Отворен, димящ, ококорен, ефирен и приказен, мъдър
и важен пред несъвършенството на този свят. И винаги така ще
бъде…

​

Да живее Фестивалът!
Елин Рахнев