АЛБИОН

"Албион" от Майк Бартлет

Превод: Сава Драгунчев

Режисьор: Зафир Раджаб

Сценична адаптация: Зафир Раджаб

Драматург: Лора Вангелова

Сценография и костюми: Елис Вели

Композитор: Ян Руменин

Фотограф: Иван Дончев

Участват: Койна Русева, Кирил Недков, Елеонора Иванова, Рая Пеева, Станка Калчева, Георги Гоцин, Моника Иванова, Ангелина Славова, Кънчо Кънев, Божидар Йорданов и Мартин Емануилов

Пиесата на Майк Бартлет „Албион“ ще потопи зрителите в едно пространство на носталгията, спомените и копнежите. Какво се случва с човек, когато се сблъска с най-голямата болка? Как откриваме своите лични механизми за самосъхранение след срещата със скръбта и възможно ли е тя да напусне съществото ни завинаги?

„Вярвам, че в живота настъпва момент, в който спираш за секунда, вглеждаш се в себе си и осъзнаваш, че вчерашната радост, която си изпитал, е била преди години — може би в детството. Между този момент и сега всичко се е променило — тихо, естествено, неусетно. Загубил си хора, които не си вярвал, че ще загубиш. Отказал си се от мечти, за които си живял. Научил си се да

живееш с въпроси, на които отговор няма. Времето не спира. Не пита как се чувстваш, щастлив ли си — просто продължава и ти с него. До онзи момент, в който ставаш непознат обитател на местата, които някога си наричал дом. Разхождаш се по улици, които ти носят хиляди спомени, но нещо е различно — нещо липсва. Усмивката на приятел от детството, смехът на любимия за теб човек, дългите летни дни, безгрижието на младостта.

Всичко това е останало назад и се е превърнало в ехо, което вече не ти принадлежи. И това е жестокостта на времето — то отнема и теб самия. И колкото и да се опитваш да се вкопчиш в момента, времето те дърпа напред, оставяйки парченца от теб по местата, на които никога няма да се завърнеш.

И може би в цялото това има смисъл — болката от носталгията доказва, че си чувствал, че си живял истински в онзи момент. Че няма нужда да се бориш с времето. Че нямаш нужда да градиш свой АЛБИОН.“

Зафир Раджаб