ДИШАЙ

ДИШАЙ

от Дънкан Макмилан

превод Радослав Петкашев

режисьор Марий Росен (Номинация Аскеер’23 за режисура)

костюмография Ванина Цандева

плакат Теодора Симова

фотограф Александър Станишев

Участват: Елена Телбис (Номинация Аскеер’23 за водеща женска роля) и Бойко Кръстанов (Номинация Аскеер’23 за водеща мъжка роля)

Номинация Аскеер’23 за най-добро представление

М и Ж са образовани, в разцвета на своите трийсет, невротични, дишащи в ритъма на напрегнатото ежедневие, учестено и тревожно. Докато стоят на опашка в огромен магазин, който обслужва желания и прищевки, те ще си зададат въпроса „Искаме ли дете?“ и ще се отприщят болезнени отговори и още повече задушаващи питания.

Росица Обрешкова

“Дишай” е един “разговор, който продължава цял живот”. Разговор за нас, за Планетата и за нейната катастрофа.  За това как се живее в постоянна тревога от близкия край. И ако не раждаме само спасители, защо да искаме да продължим Човешкия род. Или е просто инстинкт, по-силен от нас, с който не спираме да се борим. “Дишай” е последният разговор, който ни е останал. Разговор, който започва с “бебе” и завършва с “обичам те”. – Марий Росен, режисьор

„Отличителната, нестандартна любовна история на Дънкан Макмилан е брутално честна, забавна, актуална и остра. Тя дава глас на едно поколение, за което несигурността е начин на живот. Чуваме го чрез двама пропукани, но дълбоко човечни герои. Хора, които невинаги харесвате, но усещате, че може да обичате.“ – Лин Гарднър, театрален критик (The Guardian)