КАБАРЕ

"Кабаре" - мюзикъл по пиесата на Джон Ван Друтън и разкази от Кристофър Ишъруд

Музика: Джон Кандер

Либрето: Джо Мастерофф

Текстове: Фред Ебб

Постановка на Бродуей, режисирана от Харолд Принс, продуцирана за Бродуейската сцена от Харолд Принс

Постановъчен екип:

превод, сценична редакция и режисьор постановчик: Валентин Ганев

Диригент-постановчик: Юли Дамянов

Хореограф-постановчик: Йоанна Стоянова

Втори режисьор: Марчо Апостолов

Диригент: Георги Милтиядов (гост)

сценограф: Красимир Вълканов (гост)

Костюмограф: Боряна Семерджиева (гост)

Мултимедия: Иван Липчев

Хормайстор: Людмил Горчев

Концертмайстор: Мария Кирова

асистент-режисьори Антонио Дачовски, Георги-Маноел Димитров

помощник-режисьор Божанка Груева

суфльор Адриана Жадала

координатор на проекта Пеньо Пирозов

Участват: Боян Арсов (церемониалмайстор, гост), Сали Боулс: Михаела Маринова (Сали Боулс, гост), Александър Милев (Клифърд Бредшоу),Еделина Кънева (Шнайдер),Марчо Апостолов (Шулц), Мадлен Цанков (Кост), Денко Проданов (Ернст Лудвиг), Георги Ханджиев (Макс), Лъчезар Лазаров (Граничен полицай/шеф дьо зал), Силвия Филипова (Телефонно момиче), Павлина Петкова (Момиче с акордеон),

Тодор Ганев (дете, гост), Зорница Иванова, Пламена Михова (две дами), Елица Аврамова (Лулу), Силвия Филипова (Роузи), Зорница Иванова (Тексас), Пламена Михова (Фритци), Християна Лоизу (Френчи), Мария-Луиза Бояджиева (Хелга), Калоян Ченов (Боби), Антонио Дачовски (Виктор), Емануил Алурков (Моряк 1), Светлозар Гълъбов (Моряк 2), Никола Кабрузов (Моряк 3), Куан Лу (Келнер/шофьор на такси), Чан Тхе Чунг, Хейин Уан (Момчета от „Кит Кат Клуб“), Хор, балет и оркестър на Националния музикален театър

Мюзикълът Cabaret е вдъхновен от пиесата ”Аз съм камера” (1951 г.) на Джон Ван Дрютен, която от своя страна стъпва върху "Берлинските разкази" (1945 г.) на английския писател Кристофър Ишъруд. В тях авторът описва личните си впечатления от живота в Берлин в края на 20-те и началото на 30-те години — време на блясък и разруха, на безгрижие и страх.

Ваймарската република (1919–1933 г.) е период на дълбоки противоречия. След поражението на Германия в Първата световна война обществото се колебае между демократични устои и икономическа нестабилност, между нови свободи и надигащи се крайни движения. Именно тогава Берлин се превръща в космополитна столица на изкуството, музиката и театъра.

В кабаретата и нощните клубове на Берлин кипи експериментаторски дух. Джазът и танците идват от Америка, а артистите смело играят с идентичността, пола и сексуалността. Кабарето се превръща в място на свободно слово, ирония и политическа сатира.

Под ярките светлини обаче дебне сянката на радикализацията – на улицата вече марширува нацизмът.

„Кабаре“ улавя именно този контраст: между искрящото удоволствие и свободата в кабарето и настъпващата тъмнина отвън. Този сблъсък е не само исторически разказ за Германия през 30-те години, но и вечен урок за крехкостта на демокрацията и

опасността от безразличие към политическите промени. В крайна сметка, „Кабаре“ не е просто история за любов и музика. То е

предупреждение и огледало, което ни приканва да се запитаме: Какво бихме направили ние?