ХАМЛЕТ

От Уилям Шекспир

Превод Валери Петров

Режисьор Стоян Радев

Сценография и костюми Нина Пашова

Музика Михаил Шишков-син

Хореография Теодора Попова

Участват: Иван Радоев, Ясен Атанасов, Владимир Матеев, Веселин Ранков, Ели Колева, Гергана Плетньова, Васил Дуев-Тайг, Атанас Атанасов, Веселин Анчев, Владислав Виолинов, Тигран Торосян, Симеон Дамянов, Гергана Данданова, Анастасия Ингилизова, Александър Дойнов, Стойко Пеев, Калин Иванов, Марио Василев

„Надоблачните кули“ на Барда, въздигнати от материала на сънищата, вечно ще призовават погледа на всеки творец, на всеки зрител. И всяко поколение, през гласа на своя Хамлет, настойчиво ще пита: „Мислите ли вий, че с мене се свири по-лесно, отколкото с една флейта?“. И днес отново, може би през неоново светочувстване, ще се двоуми да търпи ли „безчетните камшици на века ни“ и ще се съмнява във „великолепното творение“ човека.

Стоян Радев и трупата на ТБА призовават да напуснем света на протяжното ежедневие и болезнено съблазняват към размисъл през животворящите строфи на Шекспир.

„Как историята за Хамлет е възможна? Нашият отговор е, че тя е възможна като приказка – имало едно време…

Затова ние нито се обвързваме с периода, в който се появява пиесата, нито търсим конкретните исторически параметри на описаните събития, нито разполагаме действието в съвремието ни. Мислим, че в случая същината се разкрива, ако на въпроса кога отговорим с някога, като това приказно някога означава винаги. Този подход ни позволява да преживеем една истина, която надхвърля ограниченията на определени контексти и съобразените с тях интерпретации, разказват от артистичния екип.“

Стоян Радев (режисьор)

„Днес в турбулентния свят, в който живеем, режисьорът Стоян Радев и трупата на Театър „Българска армия“ правят един искрен и зареден с младежка енергия „Хамлет“. Във вечната Шекспирова трагедия те се фокусират върху въпроса за „разглобения век“ (I действие, V сцена), за привидното благополучие и хедонизъм на всекидневието, зад които се открива бездната на хаотично и объркано съществуване. Именно този драматичен свят, фиксиран в класическата пиеса, чиито многовековни ценности са разрушени или забравени, а персонажите се лутат сред техните отломки, завръщайки се към първичните си инстинкти за власт, притежание и лесна наслада, силно привлича режисьора и актьорите с преките си алюзии с днешния ни живот. Нещо повече, те искат да видят днешния Хамлет и неговите връстници, как съвременните млади хора обитават подобен свят.“

Камелия Николова, „Култура“/брой 4 (3017), април 2025