КОГАТО СВЕТЪТ БЕШЕ ШАРЕН

105 г. от рождението на Николай Хайтов

КОГАТО СВЕТЪТ БЕШЕ ШАРЕН

по разказа „Когато светът си събуваше потурите“ от цикъла „Диви разкази“ на Н. Хайтов

постановка и драматургична версия Надя Асенова

сценография и костюми Кънчо Касабов

музика Лия Иванова

Участват: Владислав Карамфилов – Въргала, Камен Иванов, Божидар Попчев, Атанас Махнев, Димитър Мартинов, Тодор Кирилов, Лора Недялкова, Маргарита Маркова

Новото може и да стъпва в модерни обувки, ама са еднакви, фабрични, че и гумени, без пъстрота, без история. Друго е да го погледнеш света в папуците, па да ти се открие, да ти стане ясен.  Но както казва един от героите на великия Хайтов: „Започне ли светът да си събува папуците — няма кой да го спре. Събува ли потурите, той ще си събуе и папуците! И кой знае още какво!“

Росица Обрешкова

„Ние не можем да попречим на идващото, било според нас по-добро или не, но можем винаги да носим в себе си спомена за онова добро, с което сме били щастливи. То е част от нас и така е част от света, и от цялата голяма картина на Живота!“ – Надя Асенова, режисьор

“Моят герой е папукчия. Да прави папуци, това е смисълът на неговия живот. Това е любовта му. Това е занаятът му. Той се изхранва от него. И в един момент се оказва, че светът вече не иска папуци. И е много трудно да го осъзнаеш и да се пригодиш към новото. Но да се нагодиш не значи да се подмазваш на новото. Или на новите.“ – Владислав Карамфилов – Въргала (Impressio.dir.bg)