МАЙКА КУРАЖ И НЕЙНИТЕ ДЕЦА
Сатиричен театър „Алеко Константинов“ - София


15.09.2025 г., 19:00 ч. – 22:00
Голяма сцена
От Бертолт Брехт
Превод Димитър Стоевски
Сценична редакция и постановка Стоян Радев
Сценография Никола Тороманов
Костюми Свила Величкова
Музика Милен Кукошаров
Пластика Теодора Попова
Драматург Михаил Тазев
Фотограф Петър Петров
Участват: Албена Павлова, Асен Мутафчиев, Пламен Великов, Никол Георгиева, Борислав Захариев, Симеон Гълъбов, Димитър Баненкин, Иван Панев, Стефания Кочева, Мартин Желанков, Сотир Мелев, Анна Станчева, Калин Сърменов
Награди Аскер‘25 и Икар‘25 за водеща женска роля на Албена Павлова и за сценография на Никола Тороманов
Награда Икар’25 и номинация Аскер’25 за костюмография на Свила Величкова
Номинации Икар‘25 на Милен Кукошкаров - композитор, Стоян Радев -режисьор, Номинации Икар‘25 и Аскер’25 на Никол Георгиева за поддържаща женска роля
От дъното на клоаките на света нос подават Трикстерите на Бертолд Брехт – „куражлии“ в сънищата си, шмекери в реалността. Псевдогерои, нахъсани да объркват възприятията ни, да шамаросват привидното ни благоприличие, неуморно лъжейки, да разобличат лъжата. Малко е страшно, че светът отново има нужда от отрезвяващите думи на драматурга, изглежда, никога нечут навреме. Малко е страшно, че Майка Кураж отново, подобно на зловещ часовник, търкаля своята каруца из обгорелите полета и търгува ли, търгува с живота и смъртта. А колко добър бизнес е войната?! Само каква сделка, а?! Но излиза ли сметката?
„Мъките на войната, но и ползите от нея, спокойствието на мира, но и неговата разглезеност, грижата за хората, но и вроденият им егоизъм, възвишената човешка мечта, но и оскотяването, свободата да избираш, но и умишленият отказ от нея – в „Майка Кураж и нейните деца“ тези сблъсъци търсят своето разрешение.“
Стоян Радев (режисьор)
„Иронията на спектакъла „Майка Кураж и нейните деца“ е, че вярваме във въздух. Във въздух и във въздушни кули, които непрестанно градим, а животът немилосърдно срива. И сривайки тях, срива и нас – абсолютно и без капка жал ни срива… Неминуемо.“
Митко Новков, Портал за Култура, 10.01.2025


