ОСКАР И РОЗОВАТА ДАМА
Театър 199 "Валентин Стойчев"
13.09.2024 г., 19:30 ч. – 21:00
Камерна зала
ОСКАР И РОЗОВАТА ДАМА
от Ерик-Еманюел Шмит
превод Снежина Русинова – Здравкова
постановка Стефан Спасов
сценография Нина Пашова
музика Милен Кукошаров
мултимедия Момчил Алексиев
фотограф Борис Урумов
Участват: Мария Стефанова (Награда „Аскеер“ 2024 за водеща женска роля) и Радина Боршош
В една болнична стая, в едно обръщане на пясъчен часовник да изживееш 110 години и да заспиш с правото „само Бог да те буди“ – Ерик-Еманюел Шмит ни отправя в смешно-тъжно, но и дръзко странстване из мистерията на живота и смъртта. История раняваща и едновременно лековита, история за тайнството на божественото присъствие. А може би приказка за десетгодишния Оскар, болен от левкемия, и страховитата бивша кечистка Роза – неговата вълшебна розова дама, която ще го научи как се пишат писма до Бога.
Росица Обрешкова
***
В „Оскар и розовата дама" авторът поставя един от най-значимите въпроси, който всеки един от нас в някакъв момент задава: „Ако Бог съществуваше, то защо тогава страдаме?" В случая тази мисъл идва в живота на едно болно 10-годишно момче. Може ли Господ да помогне? Това е, което малкият Оскар се пита. Отговорът ще намери в писмата, които съчинява в търсене на връзка с надеждата. В тях разказва за вълшебната старица, която всеки ден го навестява – някогашното страшилище на ринга – кечистката Розовата дама! А също и за най-красивото момиче в болницата – Пеги Блу...
Както децата пишат писма на Дядо Коледа, тук Оскар пише до неизвестния адрес в отвъдното. За да открие, че любовта е единственият дар, който може да помогне на човек да намери своя път.
"Дядо Боже, здрасти,
Казвам се Оскар, на десет години съм и това е първото писмо, което ти пиша, щото заради училището нямах време.
Ужасно мразя да пиша! Трябва някой наистина да ме е задължил! Защото писането е само една лъжа, която разкрасява реалното. Едно такова нещо за възрастни.
Никога не съм се обръщал към теб, защото не вярвам, че съществуваш. Само че ако го напиша така, е кофти и ти няма да ме вземеш присърце. А аз имам нужда да проявиш интерес.
Даже много ще ме устрои, ако ти остане време да ми свършиш някоя и друга услуга.
Ей сега ще обясня…"