top of page

ОСКАР И РОЗОВАТА ДАМА

Театър 199 "Валентин Стойчев"

ОСКАР И РОЗОВАТА ДАМА
ОСКАР И РОЗОВАТА ДАМА

13.09.2024 г., 19:30 ч. – 21:00

Камерна зала

ОСКАР И РОЗОВАТА ДАМА

от Ерик-Еманюел Шмит

превод Снежина Русинова – Здравкова

постановка Стефан Спасов

сценография Нина Пашова

музика Милен Кукошаров

мултимедия Момчил Алексиев

фотограф Борис Урумов

Участват: Мария Стефанова (Награда „Аскеер“ 2024 за водеща женска роля) и Радина Боршош

В една болнична стая, в едно обръщане на пясъчен часовник да изживееш 110 години и да заспиш с правото „само Бог да те буди“ – Ерик-Еманюел Шмит ни отправя в смешно-тъжно, но и дръзко странстване из мистерията на живота и смъртта. История раняваща и едновременно лековита, история за тайнството на божественото присъствие. А може би приказка за десетгодишния Оскар, болен от левкемия, и страховитата бивша кечистка Роза – неговата вълшебна розова дама, която ще го научи как се пишат писма до Бога.

Росица Обрешкова

***

В „Оскар и розовата дама" авторът поставя един от най-значимите въпроси, който всеки един от нас в някакъв момент задава: „Ако Бог съществуваше, то защо тогава страдаме?" В случая тази мисъл идва в живота на едно болно 10-годишно момче. Може ли Господ да помогне? Това е, което малкият Оскар се пита. Отговорът ще намери в писмата, които съчинява в търсене на връзка с надеждата. В тях разказва за вълшебната старица, която всеки ден го навестява – някогашното страшилище на ринга – кечистката Розовата дама! А също и за най-красивото момиче в болницата – Пеги Блу...

Както децата пишат писма на Дядо Коледа, тук Оскар пише до неизвестния адрес в отвъдното. За да открие, че любовта е единственият дар, който може да помогне на човек да намери своя път.

"Дядо Боже, здрасти,

Казвам се Оскар, на десет години съм и това е първото писмо, което ти пиша, щото заради училището нямах време.

Ужасно мразя да пиша! Трябва някой наистина да ме е задължил! Защото писането е само една лъжа, която разкрасява реалното. Едно такова нещо за възрастни.

Никога не съм се обръщал към теб, защото не вярвам, че съществуваш. Само че ако го напиша така, е кофти и ти няма да ме вземеш присърце. А аз имам нужда да проявиш интерес.

Даже много ще ме устрои, ако ти остане време да ми свършиш някоя и друга услуга.

Ей сега ще обясня…"

Сподели

bottom of page