ПРЕДСТАВЛЕНИЕ И ПОЛОВИНА

Театър „Българска армия“ представя

ПРЕДСТАВЛЕНИЕ И ПОЛОВИНА

автор и режисьор Стоян Радев

сценография Нина Пашова

хореография Теодора Попова

музикален съпровод Михаил Шишков

вокален педагог Христо Сарафов

музикален консултант Добрин Векилов – Дони

фотограф Борис Урумов

Участват: Анастасия Ингилизова, Антоанета Добрева – Нети, Гергана Данданова, Гергана Плетньова, Евелин Костова, Елена Райнова, Ели Колева, Лара Златарева, Луизабел Николова, Меглена Караламбова, Мимоза Базова, Пламена Гетова, Радосвета Василева, Стефка Янорова, Михаил Шишков

Някога питали ли сте се какво се случва след края на едно представление? Какво се крие там, зад сцената? А в ума на актьорите?

Понякога трудно си даваме сметка какво се случва в главата на един  артист отвъд неговите множество лица. Животът стоящ пред вратите на  театъра го среща и грабва със себе си. Точно този живот, извайва  последната гънка на поредното лице на актьора. Това превръща театъра в  живот, в дом. Всичко в театъра е една магия. „Представление и половина“  ни разкрива тайните на тази магия. Представлението ни разхожда из  преживяванията и размислите на четиринадесет актриси. Тези величествени  жени ни отвеждат в свят наречен реалност. Свят изпълнен с много  вълнения, радости и тъга. Както и в онази половина, наречена душа,  талант и вдъхновение.

„Представление и половина“ трябва да се гледа, да се изживява, да се  гмурнеш в него и да ти се прииска да останеш, дори и след финала. Там,  където в тъмнината на спуснатата завеса и угасения прожектор, Актрисата  сваля своя грим пред огледалото, носещо аромата на етер и пудра. Там,  където сваля от себе си Жулиета, Нора, Нина Заречная, Бланш Дюбоа... Там  в оглушителната тишина, след аплодисментите, където се сливат ТЯ и тя –  АКТРИСАТА и жената. Там, където започва новото представление – живот!

-----

Филмът „Осем и половина“ на Федерико Фелини излиза на екран преди  60 години. „Представление и половина“ отбелязва този юбилей. Във филма  един творец търси изгубеното вдъхновение, изчезналия смисъл. На финала,  когато героят признава и приема своята криза, своето объркване,  вдъхновението се връща и разпилените фрагменти на живота му образуват  вълнуваща картина. Нашето представление събира разпилените изповеди на  актрисите от трупата на театъра, техните смешни и тъжни истории, със  същата надежда. Разбира се, съизмерването с кинематографичния шедьовър е  невъзможно, затова на него отдаваме почит, а към собствения си опит се  отнасяме колкото сериозно, толкова и самоиронично. Но така или иначе  иронията не скрива нашата искрена любов към публиката, която за нас е… В  края на спектакъла казваме какво е.

Стоян Радев