top of page

СТРАННА СЛУЧКА С КУЧЕ ПРЕЗ НОЩТА

Драматичен театър "Сава Огнянов" - Русе

СТРАННА СЛУЧКА С КУЧЕ ПРЕЗ НОЩТА
СТРАННА СЛУЧКА С КУЧЕ ПРЕЗ НОЩТА

16.09.2024 г., 19:00 ч. – 20:50

Голяма зала

СТРАННА СЛУЧКА С КУЧЕ ПРЕЗ НОЩТА

по световния бестселър на Марк Хадън

сценична адаптация Саймън Стивънс (Награда „Лорънс Оливие“ за най-добра пиеса за 2013 г.)

превод Любов Костова

режисьор Боян Иванов

сценография и костюми Ванина Цандева (Номинация Икар’24 за сценография)

композитор Христо Намлиев (Номинация Икар’24 за авторска музика)

хореограф Татяна Соколова

видеомапинг Тодор Тодоров, Албена Баева (Номинация Икар’24 за сценография)

плакат Николай Димитров – NAD

фотограф  Мирела Партинова

трейлър Венцислав Тодоров

Участват:

Калоян Желев (Награда Икар’24 за дебют номинация Аскеер’24 за изгряваща звезда), Стоян Радев, Кристиана Ценкова, Ясена Господинова, Ивайло Драганов, Кадри Хабил, Милен Димитров, Венцислав Петков, Надя Банчева

„Странна случка с куче през нощта“ е приказка, разказана с гласа на едно петнайсетгодишно момче със синдром на Аспергер. Подреденият аутистичен свят на Кристофър Бун се нарушава от убийството на съседското куче и той се впуска в напрегнато криминално разследване заедно със своя въображаем партньор Шерлок Холмс, за да разкрие много повече. Това е магично и различно пътешествие из мислите и образите на един уникален ум. Историята ни провокира към ново светочувстване и емпатия и може би в края й ще събуди онова скрито детско желание да си осиновиш куче.

Росица Обрешкова

„Интересуват ме ексцентричните умове. Това е по-скоро да си изумен как работи колата. Скучно е, когато колата ти е изправна през цялото време. Но щом нещо се случи, вдигате капака. Ако някой има анормално и дисфукционално състояние на ума – трябва да вдигнем капака.“ – Марк Хадън (The Independent)

„Темата за лъжата вътре е основна, тъй като цялото представление започва с тезата, че той не може да лъже, не защото е добър човек, а защото просто не може да лъже. Кристофър разбира света буквално и това е колкото парадоксално, толкова и тъжно, защото нашата емпатия към него при всички случаи преминава през него, а той възприема света само буквално“. – Боян Иванов, режисьор

Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

Сподели

bottom of page