СЪЗВЕЗДИЯ
Театър – Студио Персона – София


13.09.2025 г., 19:30 ч. – 22:30
Камерна сцена „Стефан Данаилов“
От Ник Пейн
Превод Васил Михайлов и Лина Цветанова
Режисьор Възкресия Вихърова
Сценография Зарко Узунов
Композитор Емилиян „Елби“ Гацов
Асистент-режисьор Деница Гаджева
Снимки Светослав Николов
Участват: Цветомир Лазаров и Антоанета Петрова
Интимността – разпръсната из мултивселената, из безкраен брой вероятности. Избор или случайност, разпаднати в необятни паралелни възможности. Човешкото докосване – квантово обвързани частици, независимо от пространството. Фрагменти, версии, възможни животи в суперпозиция на реалности. Поезия на физиката или физика на поезията, съпроводена от щрайх на пчели – „Съзвездия“ на Ник Пейн е предизвикателство за вглъбено изследване на границите между наука и емоция, но едновременно и чувствено театрално преживяване. Над привидно сложните концепции „Съзвездия“ остава дълбоко човешка, с тънък хумор, драматизъм и трагична елегантност.
Режисьорът Възкресия Вихърова съчетава прецизен психологически реализъм с философска и визуална абстракция. Нейният сценичен прочит поставя акцент не само върху човешката близост и неизбежността на загубата, но и върху самото преживяване на времето, избора и повторението.
„Какво общо има квантовата физика с любовта между мъж и жена? И в двата случая времето не е линейно и вселената не е една. Срещат се безброй паралелни вселени и макар да е така – винаги има сега, било то и после. Винаги има опасност от непредвиден сблъсък, който ще доведе до край или до ново начало.“
Възкресия Вихърова, интервю на Велин Манов, „Артефир“ на БНР
„Ник Пейн е последният в дълга редица драматурзи, които използват съвременната физика като метафора за живота. Резултатът е интелектуално предизвикателна 70-минутна пиеса, която побира изключително много съдържание, но за да постигне емоционален връх, тя всъщност подкопава собствените си научни принципи… Невъзможно е да се разкаже сюжетът линейно – такъв просто няма… Всяко решение, което някога сте взели или не сте взели, съществува в немислимо огромен ансамбъл от паралелни вселени.“
Майкъл Билингтън (Michael Billington), The Guardian


