сенният международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“ е разнолик и модерен, но същевременно обича да поставя основите на традиции, които придобиват устойчив характер.
В такава традиция се превръща и кръглата маса по инициатива на Росица Обрешкова, която се реализира за втора поредна година в Музейна галерия „Димитър Георгиев“ в Стария град. Целта на кръглата маса е да създаде общност от родни артисти от всички направления. Една неформална среда, в която се поставят, анализират и обсъждат важни и проблемни теми в българското изкуство, с амбицията да се търсят решения и иновативни подходи за бъдещето.
Тази година темата е крайно значима и наболяла – „Женският глас в изкуството“. Къде е мястото на жената творец в българското изкуство, защо често бива дискриминирана или гледана отвисоко и защо професии като режисьор, сценарист, драматург и директор на културна институция, се възприемат за мъжки.
Сред участниците бяха журналистът Георги Тошев, който е част от организационния екип на кръглата маса, актрисата Ивана Папазова, директорът на Държавна опера – Пловдив – Нина Найденова, джаз певицата и създател на фестивала Plovdiv Jazz Fest – Мирослава Кацарова, актрисата, драматург и режисьор Албена Ставрева, проф. Нонка Богомилова, Катерина Георгиева – експерт „Театрална памет“ в Драматичен театър-Пловдив, режисьорът Теодора Лилян, преподаватели от Нов Български Университет, както и гости от Северна Македония – Сашо Димоски – драматург и директор на театъра във Велес, и от Украйна – актрисата Рима Зюбина и писателят Людмила Тимошенко.
„Кръглата маса е важна, защото творците трябва да осъзнаят своята мисия и да спрат да правят нещо сами, скрити в своя ъгъл. Изтъняващият човешки фактор, който създава културата, все повече започва да се пропуква. Трябва да почнем да се свързваме един друг, да се съберем и да си подадем ръка“, казва Росица Обрешкова, която е твърдо убедена, че единствено обединението ще направи изкуството в България истинско, ще помага на хората, а няма да им предлага просто булевардни сюжети и комерсиални, рекламни заглавия и методи на изпълнение.
Именно в това истинско изкуство е и мястото на жената с цялата си мекота, нежност и тишина. Не само като изпълнител обаче, а като създател, като ръководещ екип, като човек, в чийто думи и идеи се вслушват. Не просто едно лице и едно тяло, продукт на маркетингова стратегия, с цел привличане на публика, а ум и душевност, изпълнени от въображение. Въображение, което може да преобърне света.
„Най-точно жените успявате да формулирате промяната на света“, сподели Георги Ташев, търсещ прилики и разлики между България и другите държави. Украинските гостенки обясниха, че в Украйна няма разделение между половете в това отношение. Даже обратното – покрай войната, в която двете продължават да съществуват, в театрите е настъпил дефицит на мъже артисти, сценични и технически работници, защото голяма част от тях са на фронта. Това довело до необходимостта често жените да поемат нещата в свои ръце и да играят дори и мъжките персонажи.
В Северна Македония, от друга страна, реалността е сходна с нашата. Жените по-трудно пробиват, а драматурзи почти не присъстват – както жени, така и мъже. Затова много често театралните заглавия са на романи, адаптирани за сцена. Но пък жените са по-отворени за новаторството, отколкото силният пол, който все още в много отношения остава консервативен.
Все пак не можем напълно да зачеркнем развитието на жената в българското изкуство. Има ниши, в които именно те са двигателната сила. Добър пример за това е сценографията. През 70-те години на миналия век се случва бум на жени художници и сценографи, които вкарват в страната ни високия авангард, извлечен от големите европейски театри.
И ако нещо несъмнено стана ясно от кръглата маса, то това е, че в идните години няма да се делим на мъже и жени, защото всички ще се изправим срещу общ враг, способен да заличи всички видове творци – изкуствения интелект. Може би тогава ще осъзнаем, че талантът няма пол, няма раса и възраст и всички ние сме част от едно цяло.