Оскар и розовата дама - философски театър с безапелационна актьорска игра
Има театрални постановки, които остават трайна следа на артистичния небосклон, има такива,
които биват забравяни още с падането на завесата, но има и такива, които дръзко влизат в душата
ти и остават да странстват там.
Такава е и адаптацията на “Оскар и розовата дама” от Стефан
Спасов. Неговият спектакъл по едноименната творба на Ерик-Еманюел Шмит с участието на Мария
Стефанова и Радина Боршош бе част от програмата на “Сцена на кръстопът”. Тази пиеса предлага
дълбоко емоционално и философско преживяване и разглежда теми като живота, смъртта, вярата
и надеждата чрез силен и интригуващ наратив.
Иска се смелост и невъобразим актьорски талант, за да влезеш в ролятата на Маминка роза, на
спътницата, която ще придружи едно малко момче през дванадесетте дни живот, които му
остават, така че то да ги изживее като цял пълноценен живот, да му даде насока за смисъла и
накрая да му донесе сила, смелост и спокойствие в сетния миг.
И ако някой не е виждал как публика и актьори са потопени във всеобхатен емоционален вихър,
то трябва да гледа тази постановка.
Не по-малко талант изисква и образа на това малко момче, което с привичната си детска чистота
поставя значими житейски и философски въпроси като какво живоът, смъртта, вярата. Как е
правилно да се живее, вярва и умре? Радина Боршош не просто изиграва безапелационно тази
роля, но успява и да отправи най-важното послание към публиката - “всеки ден гледай на света
сякаш го виждаш за първи път”.
Тази концепция служи като метафора за разширяване на нашето разбиране за времето и
ценността на живота. Как бихме се променили, ако знаехме, че имаме ограничено време? Как
бихме се сблъскали с нашите страхове и неосъществени мечти?