Специалисти от театралния бранш обсъдиха финансовото подпомагане на
културния сектор
Темата за финансиране и подпомагане на културни събоития разгледаха тази
година участниците на традиционния форум “Кръгла маса” към Есенния
международен театрален фестивал “Сцена на кръстопът”.
Тази година във форума участие взеха доц. д-р Сузанна Арутюнян-Василевска -
директор на Драматичен театър-Пловдив; Александър Секулов - драматург на
Драматичен театър-Пловдив; Кръстю Кръстев - артистичен директор на
Драматичен театър-Пловдив; проф. Атила Виднянски - директор на
Националния театър на Будапеща (Унгария); Андраш Козма - драматург на
Национален театър на Будапеща (Унгария); д-р Сашо Димовски – драматург
(Република Северна Македония); д-р Диана Андреева-Попйорданова - директор
на Научноизследователски център за медийни изследвания, преподавател в
УНСС; проф. дфн Нонка Богомилова - професор в БАН, поет, специалист в
сферата на философската антропология; проф. д-р Емилия Константинова -
ръководител катедра “Теория на изкуствата” към АМТИИ; доц. д-р Екатерина
Кънчева - директор на Театър Перник; д-р Мирена Станева - преподавател в
НАТФИЗ и СУ “Климент Охридски”.
“Ние искаме не да създаваме продукти, а да създаваме творби, които да
станат съществена част от културната структура на нашето общество. Да
бъдем подпомогнати в това огромно усилие да създадем култура”, сподели
Росица Обрешкова - програмен директор на фестивала.
По време на Кръглата маса се обсъдиха нови възможности за финансиране,
включително на европейско ниво, предизвикателствата пред различните
програми. Проблемите включват структурата на програмите, липса на
национална стратегия, неоразмерен капацитет на ресурси и екипи,
неправомерно изразходвани средства, неопитни кадри по места, трудно взимане
на решения в определени региони, от страна на културните дейци, липса на
публики, особено в по-малките населени места, липса на достатъчно качествени
сцени, трудно доказаем ефект от културния продукт, липса на оценка на
инфраструктурата и статистика, трудна комуникация с министерствата и други.
За сравнение, средствата, отделени в Унгария от Министерството на културата
възлизат на 2.5%, които се усвояват напълно, докато в България възлизат едва
на 0.4%. Въпреки това проблемите в културния живот на двете държави са
сходни.
“В Унгария имаше много проблеми. От над 9 милиона жители 99% от децата
не бяха посещавали театър или концерт. Хората, свързани по някакъв начин с
театъра, бяха под 20%. Но в последните 15 години постигнахме голям
напредък, за който стабилната власт помага изключително много. Създаде се
стратегия за възход на културата, чрез която се отвориха наново над 1500
читалища, създадоха се библиотеки, много ученици и студенти могат да се
възползват от безплатни уроци по изкуства. Всеки оркестър и театър
предлага своята продукция на комисия, която избира най-качествените
заглавия, а те, на свой ред, се играят безплатно за зрителите в читалищата в
малките населени места.
Системата за култура започва още от детската градина. Всяка година
учениците се водят на музеи, концерти, театър и други културни институции
напълно безвъзмездно. Последната стъпка, която осъществихме, е
студентите да получават допълнителен кредит, ако посещават театър”,
разказва Атила Виднянски.
Важен въпрос е каква е функцията на институционалните театри. В това
отношение се усеща потребата от изграждане на естетика, ролята на
фестивалите, създаване на международни продукции, организиране на work
shop-ове, но не за отбрана публика, а с по-широк достъп. Пример за добра
практика е спектакълът “Без кръв” - колаборация между Драматичен театър -
Пловдив и северно македонския Народедн театър “Йордан Хаджиконстантинов
- Джинот”.
“Целта е не само да се създават пиеси, но и да се възпитава публиката. Само
ако стопим границите, ако работим заедно над географията и езика, можем
да пласираме собствената си идентичност и да разменим потенциала, който
всички притежаваме. Така ще се продуцират глобални продукции в дългосрочен
план”, уточнява Сашо Димовски - драматург от Република Северна Македония.
В момента Министерството на културата събира данни, за да се изградят по-
изчистени и добри стратегии. Това ще изиграе ключова роля при
разпределянето на субсидии, без да се разпиляват средствата и ще подпомогне
културните институции, творчески колективи и артисти на свободна практика в
дълбочина, явно и прозрачно.