Иван Добчев: Никога не съм се изживявал като Господ, струва ми се малко евтино

„Днес се случва особен момент, защото на територията на Пловдивския театър ще чуем истории,
които са част от историята му, но са и причината да заобичам това изкуство.

Представяме книгата

на Иван Добчев „Автопортрет в огледалото на сцената” - историята на художник, който се

занимава с театър. Книга – памет, образец на емоцията, която ни събужда”, с тези думи Младен

Влашки въведе публиката в представянето на книгата „”Автопортрет в огледалото на сцената” от

Иван Добчев.

Специален гост на вечерта бе литераторът и драматург Стефан Янков, който сподели, че се

вълнува много, защото точно преди 50 години е бил част от историята на Пловдивския театър.

„Точно тук се срещнаха нашите естетики. Светослав Генев ме изпрати да гледам спектакъл на един

млад режисьор във ВИТИЗ, за когото Христо Христов казал, че може да стане голям режисьор”,

разказа Стефан Янков. Той сподели, че книгата е една хубава и увлекателна история, в която няма

преструвка и лъжа.

„След толкова много години и процеси някои от тях съм разказал и съм ги направил видими.

Чутото няма силата на видяното. Затова интуицията ме е карала да рисувам, правил съм скици на

много свои спектакли. Защото логиката на видимото е в служба на невидимото”, нова каза и проф.

Иван Добчев. От магнетичните тайни, които маестрото разкри пред публиката, се оказа, че е

изключително можещ художник, който е бил изправен пред избор накъде да поеме – кум

художествените галерии или към театрите.

„Написах тази книга спонтанно. Стори ми се, че направеното трябва да бъде анализирано като

процес, като методология. Защото искам моите спектакли да се гледат , за да се осмислят, а не

като разтушение”, каза Иван Добчев.

Той определи ролята на режисьора като слепец, който води слепците и ги лъже, че знае пътя.

„Като учителя е”, каза още Добчев. След него за личната си история с големия български

режисьор разказа Красимир Доков.

Множество въпроси отправиха присъстващите на представянето, а най-вълнуващото признание

бе: „Никога не съм се изживявал като Господ, струва ми се малко евтино”.