Валентин Ганев: „Кабаре“ показва, че когато светът клокочи под краката ни, живеем, без да мислим за утрешния ден

Сюжетът на „Кабаре“ обхваща следвоенните години от Първата световна в Берлин – град, който разцъфва и в същото време прогнива отвътре навън. Симбиозата между свобода, сексуална революция и политически задкулисни наслоявания заражда началото на нещо грандиозно, което скоро след това ще преобърне света. И всичко това поднесено чрез музика и танц.



Този театрален сезон „Кабаре“ оживява на българска сцена, благодарение на Национален музикален театър „Стефан Македонски“. На 15 септември, от 20.00 часа, мюзикълът ще гостува на Античен театър – Пловдив като част от тазгодишната селекция на Есенен международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“, който отбелязва 30-та си годишнина.



Режисьор и преводач е Валентин Ганев, с когото разговаряме за спектакъла и за смисъла на изкуството.



– Г-н Ганев, разкажете ми първо за вашата визия за „Кабаре“ – емблематичен спектакъл на Бродуей и емблематичен филм на Боб Фоси. Сигурно е предизвикателство да стъпиш на такава основа и да я превърнеш в своя.



Повечето хора познават мюзикъла от знаменития филм на Боб Фоси с Лайза Минели, Майкъл Йорк и Джоел Грей, но първообразът отива доста назад във времето с прозата на младия тогава автор Кристофър Ишъруд, който пише дневник за пребиваването си в Берлин в края на 30-те години. По този дневник Джон Ван Дрютен пише пиеса, с която през 1966 година се захваща един много ентусиазиран режисьор-продуцент, Харолд Принс, и организира написването на музиката от Джон Кандер, на либретото от Джо Мастерофф и текста на песните Фред Ебб. Мюзикълът жъне небивал успех и се играе с десетилетия. Винаги е включван в репертоара на Бродуей, с малки прекъсвания, под различни интерпретации.



Определено предизвикателството да се изправиш пред тази знаменита театрално-музикална машина и да поднесеш на публиката своя прочит е голямо. Опитахме се да бъдем честни и предани на авторите, които с един на пръв поглед елементарен сюжет постигат разтърсващи обобщения за човешкото битие. Голямата хрумка на това произведение е, че любовната история се случва на фона на зараждащия се нацизъм в Германия, коментирана чрез средствата на развлекателния кабаретен жанр. Този коментар е ироничен, сатиричен, остър, на моменти убийствено жесток.



Когато започнахме репетиции, си казахме, че искаме да направим разказ, който наподобява танц върху кратера на вулкан. Когато всичко отдолу клокочи, когато светът се разтриса от войни, конфликти, природни и екологични проблеми, хората продължават да живеят все едно не става нищо особено. Това прилича на Помпей, който тъне в разкош, разврат и охолство, а над главите им кипи вулканът, който след малко ги изтрива от лицето на Земята. Прилича на Титаник, чийто оркестър свири до потъването му и купонът продължава, докато водата не поеме всички. Тази самоувереност, това нахалство, до което човечеството се е докарало – да не се замисля за утрешния ден, е потресаващо и ми се иска, колкото и банално да звучи, този спектакъл да е като предупреждение. Тъй като рано или късно всичко се връща.



– Постановъчният екип е впечатляващ, а актьорският се разделя на няколко състава. Гости са и изявени певци от поп музиката.



Имаме късмета да работим с разкошни артисти в основните роли. С диригента Юли Дамянов, с хореографа Йоанна Стоянова, с целия хор, оркестър и балет на Музикалния театър, със забележителните солисти.



В Пловдив ще видите гост-изпълнителите драматичния актьор Боян Арсов и поп певицата Михаела Маринова, както и артистите на музикалния театър Александър Милев, Денко Проданов, Еделина Кънева, Марчо Апостолов, който е и втори режисьор, Мадлен Цанков, Силвия Филипова, Георги Ханджиев. Всъщност имаме още три изпълнителки, превъплъщаващи се в Сали Боулс и още толкова изпълнители, които играят конферансието, и те по нищо не отстъпват едни на други.



Музикалният театър винаги се подсигурява с няколко състава, защото гласът е нещо крехко и не се знае какво може да се случи утре. Всички са всеотдайни и професионални хора, които ме възхищават с неистовата си работоспособност и посветеност на това, което правят. Ще видите три поколения артисти, които по всякакъв начин искат да заявят своето можене, а те наистина могат много.



– Историята разказва за „сблъсъка“ или пък „границата“ между изкуството и тъмната политическа обстановка, навлизаща в Германия през 30-те години – малко след края на Първата световна и преди началото на Втората световна война. Мислите ли, че и днес, в нашата обстановка и реалност, двете явления са в идеологичен спор, или са се обединили?



Има граница! Предназначението на изкуството е по някакъв начин да отразява живота. Неслучайно във филма декорът на кабарето са криви огледала, в които се виждат пречупени кръстове и изкривените физиономии на посетителите. Дори в първата постановка на Бродуей декорът е голяма подвижна огледална повърхност, която е била под наклон над сценичната площадка и е давала още една гледна точка върху случващото се на сцената, а в определени моменти е отразявала и самата публика.



Така че, в преносен смисъл, всяко произведение на изкуството е отражение, увеличително стъкло на заобикалящото ни – на политиката, на нравите, на общественото поведение.



– Какво е мястото на мюзикъла, като жанр, в съвременна България?



Мюзикълът е демократично комерсиално изкуство и голямата тайна на този жанр е, че е много достъпен, със страхотна музика, разбираем, с лесна история, която може да се разкаже в няколко изречения, без излишно философстване. И всичко това е синтезирано и концентрирано в много ярка форма. Това е театър, в който, когато се изчерпят всички изразни средства, се сменя жанрът и хората запяват и започват да танцуват. „Кабаре“ е първият образец на жанра, който излиза извън традиционните развлекателни рамки и поставя сериозни екзистенциални и политически въпроси.



Може да звучи нескромно, но от ноември до края на театралния сезон изиграхме двайсет представления на „Кабаре“ при претъпкани салони в София, така че след като изпратите децата на училище, вечерта вземете по-големите от тях и елате от 20:00 в Античния театър. Няма да съжалявате!



– На 15 септември „Кабаре“ пристига на Античен театър, като част от фестивала „Сцена на кръстопът“. Какви са очакванията ви за тази вековна сцена, която сама по себе си дава нов прочит на всеки спектакъл, стъпил на нея?



Развълнувани сме от предстоящата среща с пловдивската публика, която познавам много добре. Правил съм и постановка в пловдивския театър – „От другата страна на живота“, със забележителните Светлана Атанасова и Стефан Попов. Присъствал съм на почти всички 30 издания на „Сцена на кръстопът“.



Но когато спектакъл се пренесе на сцената на Античен театър, той получава друго звучене, друг вкус, друг аромат. Наистина грандиозната архитектура работи сама за себе си и фактът, че в тази полу-фуния са събрани толкова много хора, вперени в една точка, създава неповторима енергия и винаги е огромно вълнение да се играе там.